Да си представим, че се смеем толкова неудържимо, че се налага

Да си представим, че се смеем толкоз неудържимо, че се постанова учебното заведение да бъде затворено, селата изпадат в суматоха, а ние самите да не можем да спрем с дни наред. Звучи като сцена от неуместна комедия, само че в действителност това фактически се случва - и то не някъде в далечното минало, а в Танганика (днешна Танзания) през 1962 година.

Рязане на пръсти, мумифициране и обвивки на пениса - странните традиции на индонезийското племе Дани

Разни племена, всякакви традиции

Всичко стартира с едно нормално кикотене...

На 30 януари 1962 година, в девическо учебно заведение в селцето Кашаша, покрай езероато Виктория, три ученички стартират да се смеят. На пръв взор нищо извънредно. Но смехът не стопира. Ученичките не могат да се овладеят, а скоро към тях се причисляват десетки други.


Само за няколко седмици, 95 от 159 възпитаници са " инфектирани " със същия непонятен припадък на смях. Смехът не е радостен, а под напрежение, съвсем мъчителен, траещ от време на време с часове - дори дни наред. Училището е насила да затвори. Но когато девойките се прибират по домовете си... смехът потегля с тях, споделя Atlas Obscura.

От едно село - до цяла област

" Вирусът на смеха " обгръща и други обитаеми места. В селото Ншамба, 217 души изпадат в сходно положение. В последна сметка са наранени над 14 учебни заведения и повече от 1000 души. Епидемията продължава месеци.


Симптомите не се изчерпват единствено със смях. Има докладвани случаи на сълзи, самозабравяне, обриви, болки в корема, припадъци и даже загуба на схващане.

Ако не е болест, то тогава какво е

Лекарите са озадачени. Няма вирус, няма отрова, няма болест. Според психолозите става дума за всеобща психогенна реакция - по-известна като всеобща нервност. И какво я е отключило? Стресът от новопридобитата самостоятелност на Танганика през 1961 година, строгите условия и напън в религиозните учебни заведения и неналичието на прочувствени механизми за справяне измежду младежите са измежду вероятните аргументи.

Психологът Кристиан Хемпелман изяснява: " Когато хората не знаят по какъв начин да изразят напрежението си, то излиза посредством тялото - в тази ситуация, посредством смях. "


Смехът продължава да се популяризира месеци наред. Училищата се отварят и затварят още веднъж и още веднъж. Някои хора стартират да имат вяра, че това е проклинание. Други го съпоставят с неуравновесеност.

Днес този случай се учи като типичен образец на всеобща нервност - чудноват феномен, при който психическото напрежение безусловно се " трансформира " в заразна страст.

Цимане - амазонското племе с най-здравите сърца в света

Тайните на боливийците

Историята на " вируса на смеха " остава една от най-странните в актуалната медицина и логика на психиката. Тя ни припомня, че смехът може да бъде повече от заразителен - той може да бъде и... рисков. И въпреки всичко, когато се замислим - какъв брой ли по-забавно щеше да е, в случай че всички епидемии се показваха в смях, вместо в болежка?